















Допитахме се до учените от Института по океанология към Българската академия на науките кой е най-добрият начин да направим това и те ни препоръчаха строго защитена морска зона – резерват Маслен нос.
Целта на строго защитената морска зона е да осигури място, където морските видове да живеят необезпокоявани – местообитанията им да се възстановят да съществуват в добро състояние.
Район с висока степен на естественост заради относително ниското ниво на човешко влияние
Дом на застрашени видове, които се нуждаят от специална защита
Местообитание на морски бозайници като делфин, афала, морска свиня
Екосистеми, богати на въглерод, важни за улавянето на въглероден диоксид и ограничаването на климатичните промени.
По-голяма устойчивост на инвазии и замърсявания
Когато в морето има повече живот, то може да се самопречиства и помага за адаптацията към климатичните промени
Положителните ефекти се разпространяват из цялото море, а не само в защитената зона.
Резерват
Маслен нос
Защитената морска зона означава повече живот в морето.
Повече живот в морето означава то да може да се самопречиства. Също така - извън зоната да има повече улов за рибарите, отколкото сега.
Морето не зачита нашите изкуствени граници - ползите от защитената зона биха били в цялото море и живите организми биха могли да пребивават в по- устойчива и красива среда, на която да се радваме всички.
Морето е свързана екосистема. Резерват Маслен нос може да даде началото на една по-голяма мрежа от защитени зони и в акваториите на другите държави.
Черно море е общо и всички заслужаваме да се радваме на живота в него и на богатствата, които то дава.
Ровенето на раците може да увеличи насищането на седиментите с кислород, което стимулира растежа на Морски треви и други бентосни организми като застрашения вид ланцетник.
Най-големият черноморски рак е единственият, който се храни с инвазивния морски охлюв (рапан).
Морското конче живее в морските треви. То се среща рядко, защото е много крехко и податливо на замърсявания и на загуба на хабитати.
Най-голямата наблюдавана група от вида афала се състои от 10 животни, включително и майка с малко. И при други наблюдения са виждани групи с малки, което показва, че зоната се използва за отглеждане на малките.
Рапаните са инвазивен вид, който се размножава много бързо и няма естествен враг в Черно море. Те са враг на популацията други мекотели като черната мида, която е изключително полезната за пречистването на водите. Те имат силна външна черупка, даваща защитава от други хищници. Хранят се като прокарват малкото си хоботче между отворените черупки на другите видове.
Бялата мида е един от най-улавяните видове в България – до 800 тона годишно. Ако местообитанията ѝ се запазят непокътнати в резервата, броят и размерите ѝ ще се повиши и извън зоната, благодарение на повечето ѝ ларви.
През 2021 г. е установено нейното завръщане за първи път от 60-те насам. Значителна част от популацията ѝ се намира в тази зона.
Черната мида е особено важна за благосъстоянието на морето, защото филтрира и пречиства водите му. В момента е силно застрашена от дънното тралене и от инвазивния рапан.
Европейската плоска стрида вече е изчезнал вид, но е оставила след себе си уникални и установени единствено в Черно море стридени рифове, образувани от черупките ѝ и превърнали се на свой ред в местообитание на различни видове.
Manage cookie settings